Европейска (бяла) раса

Европейска (бяла) раса — една от големите човешки раси. Характерните белези са: светла кожа, меки коси, които варират силно по цвят, средно окосмяване на тялото, често силно развито по лицето. Скулите и челюстите са слабо издадени напред, носът остър, изпъкнал, тесен, брадичката средна или силно развита. Очите са от сини до кафяви. Дели се на южна и северна. Европейската раса е представена първоначално в Европа, Азия и Северна Африка, а по-късно, след XVI в. се разселва в Америка, Австралия, по цялата суша.

История на откритията

Към края на второто хилядолетие пр. н. е. финикийците вече са опознали бреговете и много от островите на Егейско, Йонийско, Тиренско, Лигурско море, както и северозападната част от крайбрежието на Средиземно море. Преминавайки Гибралтарския проток те проникват в Атлантически океан и опознават постепенно западната крайбрежна част на Пиренейския полуостров. Към средата на първото хилядолетие пр. н. е. древните гърци през Черно море достигат устията на р. Дунав, Днестър и Днепър и Кримския п-в и Азовско море. От „Историята” на Херодот (V в. пр. н. е.) може да се съди, че древните гърци са знаели за Каспийско море. Много бройните пътувания на древните гърци донасят толкова географски знания за Европа, че те имат

Политическо деление

Политическата карта на Европа след Втората световна война претърпява значителни промени. Историческата победа на СССР над силите на фашизма, както и подемът на националноосвободителното движение в много страни на Центр. и Югоизточна Европа са причина за установяване на народнодемократична власт в Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Албания Югославия. На територията на изт. част на Германия се създава Германската демократична република, която се развива по социалистически път, а в западната част – буржуазна държава Германска федерална република. В съответствие с решенията на Потсдамската конференция 1945 и Парижките мирни договори 1947, където са взети пред предвид много национални и исторически особености, са изменени границите на СССР, Полша, Чехословакия, Югославия и Италия.

Население

В антропологично отношение по-голямата част от населението на Е. принадлежи към различните типове на европейската (бяла раса). Само в някои райони на Изт. Е. има народи от монголоидната раса В етническо и езиково отношение основната част от европейското население се числи към народите, говорещи индоевропейски езици които се разпределят главно в три големи родствени групи -славянска, германска и романска. Славянските народи обитават Централна, Югоизточна Европа и също се разпределят на три групи. Германските народи живеят в Централна и Северна Европа както и на

Природни райони

Европа се дели на 8 природни района:
1) островите на Северен ледовит океан (Нова земя, Франц-Йосифова земя, Шпицберген и др.);
2) планинската и хълмисто равнинната част на Феноскандия
3) Исландия;
4) Британските острови голяма част от Франция, ГФР, ГДР, Чехословакия, Южна Полша;
5) Али Карпатите, Среднодунавската, Долнодунавската и Венециано-Паданската низина;
6) Средиземноморска, обхваща Пиреиейския, Апенинския и Балканския полуостров;
7) Руската равнина и Северно германската низина:
8) Урал.

Животни

В зоогеографско отношение Европа спада към Холарктичната (Палеарктична) зоогеографска област. Дейността на човека (изсичане на гори, разораване на целини, лов и др.) е предизвикала промени в състава и разпределението на дивите животни, а на места и до тяхното изтребване. В тундрата и лесотундрата са разпространени полярна лисица и яребица, а в крайбрежните райони има чайки, гаги, тюлени. За горската зона са характерни лос, глиган, лисица, вълк, кафява мечка дива котка, таралеж, зайци, катерица, благороден елен, много птици. В степите и лесостепите преобладават гризачи и копитни животни (зайци, лалугери, яребици и др.). В средиземноморската зона има

Растителност

Растителността на Европа е сформирана окончателно след четвъртичното заледяване. През историческо време растителната покривка претърпява големи промени под влияние на човешката дейност. В много райони културните растения изместват почти напълно дивите. Европа е родина на много културни растения. Зоната на арктичните пустини обхваща островите на Северния ледовит океан. В нея липсват дървета и храсти, Преобладават лишеи и мъхове. Тундровата зона обхваща най-северните части на Руската равнина, Колския и Скандинавския полуостров и крайбрежието на о. Исландия. Преобладават храсти, мъхове, лишеи, блатна растителност. На юг е подзоната на лесотундрата. В умерените ширини на Европа е зоната на горите, която се дели на следните подзони тайга, смесени гори, широколистни гори, лесостеп, степ, полупустини. Подзоната на тайгата се простира примерно на юг от 57—60 паралел. В тайгата растат главно европейска ела и бор, сибирска ела и лиственица, а в планините има и планинска тундра и брези. Подзоната на смесените гори обхваща северната част на Великобритания, южна Скандинавия, Северно германската и Руската равнина и се простира на юг до 52—54 северна ширина За нея са характерни гори от дъб, липа, клен, ясен, бук, ела, бор. Подзоната, на широколистните гори е най-добре развита в западна и Централна Европа, вкл. и в сев. част на Балканския п-в. Преобладават буковите и дъбовите гори, а се среща и малко липа. ясен клен, габър, кестен. Подзоната на лесостепите е развита в южната част на Руската равнина и Среднодунавската низина На юг лесостепите се сменят със степите, в които преобладават тревистите пространства. Степите са най-добре представени в Юж. Украйна и Поволжието, а тясна степна ивица се простира през сев.-зап. крайбрежие на Черно море до България. Подзоната на полупустнните заема малка площ в югоизточната част на Поволжието. Преобладават сухолюбивите храсти и някои степни тревни видове . В Средиземноморската зона има гори от различни видове дъб и иглолистни, а също вечнозелени храстови формации (маквиси, гарига, фригана). В югоизточната част на Пиренейския полуостров има нискостеблени палми.

Почви

Разпределението на почвите в Европа е свързано е географската ширина, като зоналността в много случаи е нарушена от климатични и орографски особености. Тундровите почви са разпространени главно в Източна Европа и на о. Исландия. Планински тундрови почви има в Скандинавския полуостров. Много по-широко в Европа са представени подзолните почви, които се простират както в северната част на Великобритания, Скандинавия, Финландия, Полша, северната част на ГФР и ГДР, Дания, така и в северната част на Европейската територия на СССР. В Средна Европа подзолните почви се сменят с кафяви горски почви (от Великобритания до източните склонове на Карпатите, а също и в планините на Южна Европа). Степните черноземни почви са широко разпространени в равнините на Източна Европа. На запад черноземите покриват Долнодунавската (вкл. и Дунавската хълмиста равнина) и Среднодунавската низина. Почвите на Южна Европа са много разнообразни. В средиземноморските райони на Е., които имат субтропичен климат и в които преобладава дава варовикът, има предимно почви от червеноземен тип (tегга гоssа). Във високопланинските влажни и студени зони на Алпите, както и в много др. високи планини на Е. са развити планински ливадни (торфени) почви, планински подзолни почви и др.

Хидрография

Европа има добре развита речна мрежа. Най-големите реки са в Руската равнина. Най-голяма река на Европа е Волга с големите си притоци Кама и Ока. Други големи реки са Дон, Днепър, Днестър. В Северния ледовит океан се вливат Печора, Сев. Двина, а в Атлантически океан — Неман, Нева, Висла, Одра (Одер), Елба (Лаба) и др. Реките във Феноскандия и Колския п-в са къси, буйни, с много прагове и водопади (Глома, Турна и др.). В Зап. Е. най-големи р. са Дунав, Рейн, Сена, Темза, Лоара, Гарона, Рона и др. Всички тези реки са пълноводни, с почти постоянен режим. Реките в Южна Европа са по-малко пълноводни и през лятото излиняват — Дуеро, Тахо, Гвадиана, Тибър, Арно, Вардар, Струма, Места, Марица, Искър и др. Езерата в Европа са разпределени много неравномерно и са най-различни по произход и воден режим. Най-многобройни са езерата от ледниково-тектонски произход: Ладожко, Онежко, Венерн, Ветерн, Меларен, Имандра, Женевско, Фирвалдщетско, Лаго ди Комо и др. Европа има много

Климат

По-голяма част от Европа се простира в умерените ширини, а само най-южните и сев. части са в субтропиците и на север от северната полярна окръжност. Влиянието на Атлантически океан се засилва от топлото течение Гълфстрийм и силната нарязаност на бреговата линия на Европа. Голямо значение има и разположението на планинските системи, които не пречат на движението на въздушните маси от запад на изток. Циклоналната дейност през лятото понижава темп. (средните темп. на най-топлия месец са от 28° на юг до 3″ на север), а през зимата ги повишава (средните темп. на най-студения месец са съответно 12° и —20°). В голяма част от Е, падат достатъчно валежи, но те са