Животни

В зоогеографско отношение Европа спада към Холарктичната (Палеарктична) зоогеографска област. Дейността на човека (изсичане на гори, разораване на целини, лов и др.) е предизвикала промени в състава и разпределението на дивите животни, а на места и до тяхното изтребване. В тундрата и лесотундрата са разпространени полярна лисица и яребица, а в крайбрежните райони има чайки, гаги, тюлени. За горската зона са характерни лос, глиган, лисица, вълк, кафява мечка дива котка, таралеж, зайци, катерица, благороден елен, много птици. В степите и лесостепите преобладават гризачи и копитни животни (зайци, лалугери, яребици и др.). В средиземноморската зона има

Растителност

Растителността на Европа е сформирана окончателно след четвъртичното заледяване. През историческо време растителната покривка претърпява големи промени под влияние на човешката дейност. В много райони културните растения изместват почти напълно дивите. Европа е родина на много културни растения. Зоната на арктичните пустини обхваща островите на Северния ледовит океан. В нея липсват дървета и храсти, Преобладават лишеи и мъхове. Тундровата зона обхваща най-северните части на Руската равнина, Колския и Скандинавския полуостров и крайбрежието на о. Исландия. Преобладават храсти, мъхове, лишеи, блатна растителност. На юг е подзоната на лесотундрата. В умерените ширини на Европа е зоната на горите, която се дели на

Почви

Разпределението на почвите в Европа е свързано е географската ширина, като зоналността в много случаи е нарушена от климатични и орографски особености. Тундровите почви са разпространени главно в Източна Европа и на о. Исландия. Планински тундрови почви има в Скандинавския полуостров. Много по-широко в Европа са представени подзолните почви, които се простират както в северната част на Великобритания, Скандинавия, Финландия, Полша, северната част на ГФР и ГДР, Дания, така и в северната част на Европейската територия на СССР. В Средна Европа подзолните почви се сменят с кафяви горски почви (от Великобритания до източните склонове на Карпатите, а също и в планините на Южна Европа). Степните черноземни почви са широко разпространени в равнините на Източна Европа. На запад черноземите покриват Долнодунавската (вкл. и Дунавската хълмиста равнина) и Среднодунавската низина. Почвите на Южна Европа са много разнообразни. В средиземноморските райони на Е., които имат субтропичен климат и в които преобладава дава варовикът, има предимно почви от червеноземен тип (tегга гоssа). Във високопланинските влажни и студени зони на Алпите, както и в много др. високи планини на Е. са развити планински ливадни (торфени) почви, планински подзолни почви и др.

Хидрография

Европа има добре развита речна мрежа. Най-големите реки са в Руската равнина. Най-голяма река на Европа е Волга с големите си притоци Кама и Ока. Други големи реки са Дон, Днепър, Днестър. В Северния ледовит океан се вливат Печора, Сев. Двина, а в Атлантически океан — Неман, Нева, Висла, Одра (Одер), Елба (Лаба) и др. Реките във Феноскандия и Колския п-в са къси, буйни, с много прагове и водопади (Глома, Турна и др.). В Зап. Е. най-големи р. са Дунав, Рейн, Сена, Темза, Лоара, Гарона, Рона и др. Всички тези реки са пълноводни, с почти постоянен режим. Реките в Южна Европа са по-малко пълноводни и през лятото излиняват — Дуеро, Тахо, Гвадиана, Тибър, Арно, Вардар, Струма, Места, Марица, Искър и др. Езерата в Европа са разпределени много неравномерно и са най-различни по произход и воден режим. Най-многобройни са езерата от ледниково-тектонски произход: Ладожко, Онежко, Венерн, Ветерн, Меларен, Имандра, Женевско, Фирвалдщетско, Лаго ди Комо и др. Европа има много

Климат

По-голяма част от Европа се простира в умерените ширини, а само най-южните и сев. части са в субтропиците и на север от северната полярна окръжност. Влиянието на Атлантически океан се засилва от топлото течение Гълфстрийм и силната нарязаност на бреговата линия на Европа. Голямо значение има и разположението на планинските системи, които не пречат на движението на въздушните маси от запад на изток. Циклоналната дейност през лятото понижава темп. (средните темп. на най-топлия месец са от 28° на юг до 3″ на север), а през зимата ги повишава (средните темп. на най-студения месец са съответно 12° и —20°). В голяма част от Е, падат достатъчно валежи, но те са

Полезни изкопаеми

Полезните изкопаеми в Европа са разнообразни и много от тях имат световно значение. Главните каменовъглени басейни са Донецкият, Рурският, Горносилезийският, Уелзкият, Подмосковският и др. Нефтени находища има в Прикарпатието, Виенския басейн, Поволжието, Приуралието, България, Албания. Железни руди има в Поволжието, п-в Керч, Кривой рог, при Курск, Нарвик, Тюрингия, Урал, Судетите, Лотарингия, Британските острови и др. В Европа има и руди на цветни метали – медни, никелови, кобалтови, оловни, сребърни и др. (главно в Урал, Рудните Русия, България, Германия, Чехия. Полша и др.). На о. Сицилия има големи находища на вулканична сяра.

Геология на Европа

Геоложката история на Европа е много сложна. Установено е, че в продължение на милиони години Европа е нараствала от север на юг. Най-древното ядро на Европа, изградено от архайски кристални и метаморфни скали, е Балтийският щит (Феноскандия), който обхваща Скандинавския полуостров, Финландия, Карелия и Колския полуостров. Балтийският щит е съставна част на огромната Източноевропейска платформа (изградена от архайски криста¬линни скали и покриващи ги по-млади хоризонтални пластове), в която влизат земите от Баренцово до Черно море и от Скандинавия до Урал. През архая и първата половина на палеозоя в Европа (Скандинавия, сев. част на Великобритания и Ирландия) се образували древните Каледонски планини, които през девона са силно денудирани. Голяма част от планините на Европа са образувани през втората половина на палеозоя, когато Средна и Южна Европа са обхванати от грандиозната херцинска орогенеза. Херцинските орогени се простират от Пиренейския п-в до Урал. През перма те са били силно размити и разрушени. Най-младите планини са образувани през терциера, когато Алпо-Хималайската орогенеза е създала планините, простиращи се край цяла Южна Европа. Голямо значение за формирането на релефа има и четвъртъчното заледяване, което обхващало територията от Исландия до Волгоград и от Скандинавския п-в до Северните Карпати. То е създало многобройни ледникови форми (морени, езера и др.) и е изравнило релефа на Северна Европа.