Европейска икономическа общност

Европейска икономическа общност e държавномонополистическа организация на шест западноевропейски държави (Франция, ГФР, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург), членки на Северноатлантическия пакт (НАТО). ЕИО възниква в резултат на обективната тенденция към интернационализиране на стопанския живот в капиталистическия свят. Държавно монополистичният капитал използва тази тенденция за своите агресивни военнополитически цели, за борба против световната социалистическа система, против работническите и демократическите движения в Западна Европа и борбата на колониалните и зависимите народи за политическа и икономическа независимост. ЕИО е една от формите на борба за преразпределяне на капиталистическите пазари; икономическа основа на

Релефът на Европа

Релефът на Европа е много разнообразен. Планините заемат ок. 17% от площта на континента (1,5% от тях са по-високи от 2000 м) и затова средната вие. на Е. не е голяма — ок. 300 м. В разпределението на едрите релефни форми могат да се проследят редица закономерности — планините се редуват с хълмисти местности, равнини и котловини, при което главните орографски зони се простират предимно от югозапад на североизток. Планинските хребети имат различна геоложка възраст. В сев. част на Е. са Скандинавските планини (вие. до 2468 м), които образуват гигантски свод, спускащ се стръмно към Атлантически океан. Зап. им част е разчленена от дълбоки долини и фиорди. Прибалтийското и Юж. крайбрежие на Скандинавия, както и Финландия имат низинен и хълмист релеф. Особен район е о. Исландия, по-голямата част от който е базалтово плато. Продължение на Скандинавските планини са силно разчленените платообразни планини на Шотландия, вие. до 1343 м. На юг от планинския район на Сев. Е. се простира широк пояс от низини, хълмове и обширни падини, частично покрити от плитководни морски басейни (Ламанш, Северно и Балтийско море). Той заема Сев. Франция, Югоизтoчна Англия, Белгия, Нидерландия, Дания, сев. част на ГФР и ГДР, голяма част от Полша, Южна Швеция и Руската равнина. Южно от него е поясът средно високи планински масиви и хребети, характерни за Средна Европа От тях най-значителни са Централният френски масив (височина до 1886 м), Бохемският масив (височина до 1456 м) и голяма част от Британските острови. Още по на юг е поясът на терциерните нагънати планини, част от алпо-хималайския ороген, които имат вид на огромни дъги. Най-големи са Алпите (височина до 4807 м), които се простират от Средиземно море до Средно дунавската низина. Тектонско продължение на Алпите на изток са Карпатите (височина до 2663 м) и Стара планина (височина до 2376 м). Др. разклонения на Алпите на югоизток са

Природата на Европа

Природа. Бреговата линия на Европа (д. 38 000 км) е силно разчленена, особено на запад и юг. Островите заедно с полуостровите заемат повече от 1/3 (34,6%) от територията на Европа. Най-големите острови се намират край Зап. крайбрежие на Европа: Великобритания, Исландия, Ирландия; на юг островите Сицилия и Сардиния, а на север — Нова земя, Франц Йосифова земя, Шпицберген. На север най-големи са Скандинавският и Колският полуостров, а на юг — Пиренейският. Апенинският, Балканският и Кримският п-в Морските брегове на Европа спадат към най-различни гео-морфоложки видове.